Zashto nikoi ne komentira postingite mi...?

    Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че с...

 
Ти си мисълта, с която заспивам!
Ти си сънят , който сънувам!

"Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя!
Едни очи ме лъгаха тогава

Бъди въздишките ми нежни,
бъди копнежите и жестовете ми небрежни.
Бъди въздуха около мен,

Мечтаех аз да бъда с тебе,
да бъда твоята мечта, 
да бъда болката изгаряща те нежно, 

Там край залеза на тихата река
стои от години лодка една...
Там край залеза влюбих се аз,

   Беше ноември...студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
   Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изкючение на едно момче, което виждаше за пъ...

Понякога забравяме кои сме и вършим неща, които при други обстоятелства не бихме си позволили. И ставаме сякаш по-силни тогава, по-малко уязвими, по-критични към себе си и към останалите. Забравяме за миг за болката, понеже гледаме на се...