-Ти пак си плакала,нали?-посочи ме със пръст Дъгата.
   -Не... не съм-отвърнах плахо аз.
   -Не ме лъжи, родих се днес от твоите сълзи!!!
 Сведох глава и продължих без да знам накъде отивам.   
 Сърцето ме болеше и едва намирах сили за следващата стъпка, но се опитвах да продължа, дори с наведена глава...
  Денят си отисе и дойде нощта.
   -Стига си плакала-упрекна ме Луната-ти сама си причини това, ти сложи край на любовта, той искаше да бъде с теб!!!
   -Заспивай-викаха звездите-ококорила си се повече от нас!!!
  А аз едва си поемах въздух, не можех дори да говоря, за да обясня, само се чудех дали сгреших.
  Дълга беше нощта, отвратително тиха и спокойна, сякаш бях на края на света, където нищо не се случва отдавна - времето сякаш бе спряло...
  А на сутринта слънцето препичаше като за последно, исках да умра, да изчезна от света!!!
  Исках  да избягам от свичко и всички, само малкото ми ангелче щеше да ми липсва, нежната му уамивка, когато казва "Мамо", горещите, солени сълзи, когато плаче за "мама"...
  Всичко останало исках да забравя, от всичко и всички да избягам, нямах сили дори да се погледна в огледалото, защото направих своя избор - избрах РАЗУМА пред ЧУВСТВАТА, но болката е ужасна!!!

Не беше ли по добре да се избере любовта.Тя не се открива всеки път.Един път в живота си градим истинско щастие,един път обичаме истински.
онякога едно неправилно решение-обърква живота ни.Минават години в мислене,правилен ли избор направихме,тъжни сме и плачем,посрешаме празници сами,ти тъгуваш,тои някъде там мисли за теб,И така години минават.Съдбата понякога орави и изненади.Събери кураж и помисли кое е по важно за теб,за твоето щастие,спокоиствие?Разумът или Любовта.

Незнам дали е правилния избор, но много време ми отне да взема някакво решение...
Може би някой ден наистина ще съжалявам...