Усмивка през сълзи, известно време сълзите пресъхват, а после потичат по-силно от преди...
...
 -Как е усмихнатото момиче?-каза тя.
 -ОК-беше моят отговор.
 -Аз сега се усмихвам, но мисля, че ще плача скоро.
 -Дано да грешиш! - пожех най-искрено.
...
Отиде си мократа студена вечер, дойде сутринта - малко изкуствени усмивки на колега, които са задължителни за добрите отношения във фирмата... политика....
Отидох до банката - тонът тих, смирен, но усмивки няма, дори и изкуствени...
Вървя по улиците и се питам "Колко болка има по света"... Дали на всеки нещо му тежи или просто света до толкова се измени, че усмивката изчезна от всички устни?!?!
Прибирам се, малък разговор преди лягане - просто така за добрите отношения..., но уви така и не можах да спя, макар, че цяла нощ съм била на работа и пак щях да съм...
Сякаш съм предчувствала скандала, който ме заля почти със ставането - не ви го пожелавам!!!
В един момент се оказва, че всеки е с/у всеки и всеки е с/у теб, а аз не искам да се карам с никого!!!
Уви!!! Поплаках си, без на някой да му пукаше за това, може би само на детето ми, защото винаги като ме види така започва и то да плаче...
Упреци... заплахи за бой...разправии до небесата..., а аз както винаги оставам "между чука и наковалнята", което е гадното!!!
...
Струваше ми се накрая някак невероятно това, че всичко приключи без изпълнение на всичките тея закани...прегънах детето си, поплакахме заедно и отново към домашните задължения, макар и с много усилия, чувствах се безсилна, имах чувството, че ще падна някъде, но успях все пак да посвърша нещо, неща които никой не би направил, или поне не в тоя момент, а се очакваше да е свършено...
Тоя път поне малкия прие нормално мисълта, че трябва отново да ходя на работа!
...
"Най-лошо е да се отчая човек, ако го направи, всичко свършва до там - рухва целия му живот, ако сам не си сложи края" - викам и на мен малко ми остава да стигна до там, защо ми писна от всичко, което ме заобикаля и от изпълнения, като това тая вечер... - изгледаха ме много очудено, не се очакваше тоя отговор, но беше искрен, без лъжа, без опити за съжаление и усилие да се скрие истината - една мъничка сълза се опита да се изплъзне от по принцип студеното мъжко лице, но я секна чужд човек...
...
КОЛКО МЪКА ИМА ПО СВЕТА?

И сълзите предизвикват усмивки понякога.А когато си поплаче човек му става по спокоино:))Е аз днес се усмихвам,макар да знам,че утре може би ще плача:)

С МАРТЕНИЦАТА И ПРОЛЕТТА НЕКА ЩАСТИЕ ГРЕЕ В ОЧИТЕ ТИ !
ПАЗДРАВИ !
krassko